Любители на книги

Момичета, дайте съвет, с коя книга на Ремарк на започна? Не съм чела нищо негово до момента.

На Ремарк съм чела само "Живот на заем", която на мен ми хареса. Тъй като е единствена и нямам база за сравнение, не знам дали е подходяща за старт.

Момичета, в тия жеги понеже не мога да щъкам ни с колело, ни пеша /става ни лошо/,
не ми остава друго освен да чета купените от панаира книги.

Първата е „Където раците пеят“ на Дилия Оуенс, издател Лабиринт.
Закупих си я най-вече заради големия хайп и превъзнасяне. Пък и гръмкото: Най-четената книга в „Амазон“ си оказа влияние. Ами не. Не е чак толкова хубава, даже на моменти ми беше леко тегава, да не говорим, че главната героиня в част от книгата е малко дете и това, което и се случва и на което е подложена в бяла, уж много загрижена Америка ме потресе. Но не съжалявам, че си я купих. Интересно ми беше да проследя силата и волята за живот и желанието да се измъкне от калта, едно изоставено от целия свят дете. Първите му любовни трепети, добрината на хората, лошотията им също /къде без нея/. Кая е ако не запомняща се, то определено интересна главна героиня. Книгата не е много дебела, чете се бързо, неволно те увлича и като цяло е перфектна за лятно и топло време. Особено около вас ако има мучурище, съвсем ще ви лепне като ръкавица.

Втората книга закупих, заради увлечението ми по азиатската култура и Фън Шуй.
„Фън Шуй за изобилие и богатство“, Лилиан Ту, издател Шамбала.
Много, ама много ми хареса. Не съм много на ти с източните практики и вярвания,
но винаги ми е било интересно и любопитно да чета за тях.
В книгата перфектно и разбираемо са обяснени принципите на Фън Шуй, Лоу Шу квадрата,
Ба Гуа анализа и още и още. Ако ви е интересен изтока от тази гледна точка, това е перфектната за вас книга.

Третата книга я купих с много големи резерви на шега, главно защото беше 5 лева.
„Красотата винаги е оръжие“ – Коко Шанел, издател Паритет.
Животът на великата Шанел разказан от самата нея.
Чела съм и други книги за мадам. Уж много достоверни, уж много обемни и прехвалени.... Но,
ако малко от малко ви интересува, или ви е интересно да четете за великата и единствена Шанел -
ТОВА Е КНИГАТА. От първа до последна страница. Интересна, с безумно много мъдри мисли. Четеш и подчертаваш...... На моменти имах чувство, че самата мадам беше пред мен.
Каквото и да кажа за стойността или дали книгата е интересна ще е малко.
Препоръчвам ви я горещо, най-малко от любопитство си струва човек да я прочете, дори да не е фен на Шанел /жената, не марката/.
Ще завърша с малко мисли от книгата:

Жената трябва да има свой аромат! Не всяка ние сме толкова много, че не би имало толкова аромати. Но жената няма право да мирише на онова покрай, което е минала – храна, прах, влага и особено на пот. Не бива също да ухае и на цветна оранжерия, натикана в префърцунен флакон!

Ако една жена ви е поразила с красотата си, но не можете да си спомните как е била облечена,
значи тя е била облечена идеално!

Има време за работа и време за любов. Никакво друго време не остава.

Сега по време на морската ваканция изчетох "На изток от Рая". Много ме впечатли тази книга. Споделям ви един от любимите си цитати:
prikachi.net/image/cDxER

В момента чета "Щиглецът" и въпреки, че се чете бързо е някак много мудна или поне за мен. На около 300-та стр.съм и някак си все нищо не се случва съществено. Самата книга е с обем 1000 страници, което ми действа стресиращо, но съм си обещала да не зарязвам повече книги до половината. Та ще я мъча..

Момичета, започнах да чета "Глина" на Виктория Бешлийска и дотук прочетох 3 глави, но идвам веднага да ви я препоръчам. Рядко чета българска литература, при това художествена, но тази ме грабна с начина си на описание на събитията и това как книгата те кара да се чувстваш. Книгата е събудила толкова много забравени български думи и направо можеш да се потопиш в тяхното разнообразие. Зачетох я сутритна и още ми е хубаво като се сетя.

www.soft-press.com/book/1447/

@****** все едно сме се вдъхновили от един списък за книги 😂😂😂

Последните дни четох точно Как да преодолеем безпокойството на Дейл Карнеги. Със смесени чувства съм. Може би намерих полезни неща вътре. Като ще уточня, че я четох по-скоро с изследователска цел, отколкото от реална нужда от помощ. Имаше глави, които ми допаднаха много. Книгата е изпълнена със страшно много истории и идва малко трудна за четене, но и авторът в началото отбелязва, че това не е книга, която се чете на един дъх. Може би това, което не ми хареса е, че историите са основно за хора, които или имат финансови възможности или са млади и талантливи. Някак не си представям как тази книга би била полезна на, да кажем, жена около 50-те, живееща в провинциален град, без умения и на минимална работна заплата, която има проблеми с безпокойството.

Човек на име Уве - от доста време исках да я прочета. Допадна ми, въпреки че по принцип не чета подобен тип книги. Имаше моменти, в които вървеше малко мудно. Но стилът на автора ми хареса много, а и описанията в самата книга, ми носеха някакъв уют, въпреки историята. Реших, че определено ще прочета и други негови произведения.

Така стигнах до Баба праща поздрави и се извинява . Определено човекът си има разпознаваем стил на писане. Обожавам ретроспекциите и преплитането на сюжетите. В някакъв момент бях на път да се откажа от тази книга, понеже реших, че е фентъзи за по-детска аудитория, но после установих, че съм се заблудила. 😂😂😂

След това прочетох и два разказа от същия автор. И сега съм на Тревожни хора. 😂😂

Ако случайно знаете автори с подобен стил на писане, съм отворена за предложения. Както и уютните детайли от Човек на име Уве. Мисля, че ми се чете точно нещо, което да ми носи усещане за уют и топлина.

Заради това си желание, си купих и Малък наръчник по Хюга и Малък наръчник по Люка . Бързо прочетох първата, но не открих нещо ново за мен. Скоро ще мина към Люка. Иначе и двете книги са изключителни красиви. Видях, че има и трета. Нещо от сорта на как да си създаваме спомени, но не съм убедена... Ако някой има впечатления, може да сподели.

, в другата тема видях, че споделяш за книги свързани с психология. Би ли ги споделила тук или на лично. Ще ми бъде интересно.

Четирите спорaзумени ми е любимa

Много исках да прочета Стопанката на Господ, купих си я, на мен ми харесва.


Sent from my iPhone using Tapatalk

Не се включвам от месеци, но имам трудности с четенето в последните месеци и като цяло ми се налага да си почивам. Не съм спряла да поръчвам и трупам книги обаче и дори да купувам само тези, които мисля да задържа в библиотеката си пак са много непрочетените..
Ето сега ме заинтригува и Джеймс Холмс, за когото признавам не бях чувала и пак ще се обърна към Озон, които до края на месеца имат -15% отстъпка.

В момента чета Баба праща поздрави и се извинява и малко ми е тъпо, че е последната книга от Бакман за мен. Изчетох всичките и стилът му ми допада. Много интересно вплита човешките емоции в едни ежедневни и комични ситуации. Само Бьорнстад не съм чела, може да му дойде времето и на него.

Невидимият живот на Ади Лару много ми хареса и си заслужава четенето, дори да не сте почитатели на жанра. Можеше да съкрати някои места, но като цяло е ме завладя историята.

Като лека и приятна книжка препоръчвам Вила в Сицилия /не помня автор/, ако искате да се потопите в атмосферата на Италия.

Радвам се, че има четящи ентусиасти тук.

От известно време насам има една книга, която много се чудя дали да прочета. Казва се "Удавниците" на Дженифър Макмеън. Ако някой я е чел,ще се радвам да сподели мнение.

Наскоро реших най-сетне да си купя прословутата книга на Константина Живова "Завинаги" и останах крайно разочарована. По-добре повече да не пише женски романи.🥴

Снощи завърших ,,Удавниците'' на Дженифър Макмеън.
Невероятна книга с запленяващ сюжет.
Изключително добре написа и/или отлично преведена.
Държа ме в напрежение през цялото време.
Краят - невероятен.
Определено препоръчвам, особено на феновете на мистериите.

Аз също прочетох “Глина” и на мен ми хареса, затова смятам да прочета и “Стопанката на Господ”. Поръчала съм си “Човек на име Уве” и “Хавра” на Захари Карабашлиев и нямам търпение. Снощи приключих с книгата на Рута Сепетис - “Пепел в снега” и съм много впечатлена, историята е тежка и въздействаща. Имам интерес и към “Хиляди сияйни слънца”, взела съм от баба ми и “Лице” на Блага Димитрова и като цяло ме чака дълъг списък. Ако някоя има впечатления за “Островът на изгубените дървета” на Елиф Шафак, може ли да сподели заслужава ли си?

Привет, скоро не съм се отчитала, копирам 2 мои ревюта на последно прочетените книги, за които съм писала в блога ми:

„Люляковите момичета“, автор Марта Хол Кели, издателство @iztokzapad

Сюжетът е по действителен случай и разказва за преплитането на съдбите на 3-те основни героини, всяка от които е белязана от Втората световна война:
📌 Каша Кузмерик, полска затворничка в женския концлагер „Равенсбрюк“, подложена на редица лекарски експерименти;
📌 Херта Оберхойзер, немска лекарка в същия лагер, която извършва експерименталните операции и осакатява затворничките;
📌 Керълайн Феридей, американка от френски произход, която работи във френското посолство в Ню Йорк и след като разбира за ужасяващите експерименти, извършени върху телата на затворничките, започва своя кампания за намиране на оцелелите и способства за тяхното възстановяване (доколкото е възможно) в САЩ. Кампанията ѝ добива популярност и голям обществен отзвук, а пресата нарича оцелелите бивши затворнички Lapins (от френски – „зайци“, в контекста на опитни зайчета).
Оценката ми е 7 от 10, в конкретика не ми хареса следното:
❌ Просто си личи, че книгата е писана от американка 😊 Има едно излишно захаросване, което някак олекотява стойността на книгата. Половината ми лична библиотека е с книги, посветени на ВСВ и тази рязко контрастира спрямо останалите именно с това ненужно романтизиране на човешката драма, лично аз предпочитам по-реалистичното представяне;
❌ Има някои доста скучни пасажи, посветени на историческата лично Керълайн Феридей, които си признавам, че четох отгоре-отгоре и дори пропуснах няколко, за мен те бяха слаби моменти, обемът им обхваща около 20 страници, спокойно можеше да бъдат спестени.

Сюжетът е завладяващ, книгата се чете на един дъх, въпреки обема от над 500 страници, но определено не е леко четиво и не е за чувствителни души, въпреки споменатото захаросване, определено има някои подробности за въпросните лекарски експерименти и живота в концлагера, от които те побиват тръпки. Дава един реалистичен поглед върху отпечатъка на войната, който тя оставя върху Полша, САЩ и Германия и начина на живот във военните и следвоенните години.

Изчезването на Йозеф Менгеле“, автор Оливие Гез, издателство @iztokzapad

Книгата е отличена с престижната литературна награда „Рьонодо“ през 2017 г. Считам, че дори да не се интересувате от ВСВ, то би ви било интересно да прочетете една правдоподобна и подкрепена с факти теория как точно най-издирваният човек в цяла Европа успява да избяга и да започне нов живот в Буенос Айрес.
Разбира се, бягството му не е доказано все още, но има немалко доказателства, че е напълно възможно да се е случило, а книгата разказва в детайли и точно как. Менгеле отплава с фалшива самоличност за Аржентина, която по времето на Перон е изключително благоразположена къмн немските бегълци (факт), но след време се налага отново да избяга, поради преследване, в Парагвай, а после и в Бразилия, където до последния си дъх живее в тревоги, под чужда самоличност и на другия край на света намира смъртта си по загадъчен начин на един бразилски плаж.

Книгата има и биографични елементи, както и много динамика – нацисти, агенти на Мосад, безскрупулни жени и редица изпитания за не чак толкова младия Менгеле, през които той успява да премине, къде успешно, къде не чак толкова. Заслужава ли си накрая всичко това?

Книгата е изключително увлекателно написана, сюжетътъ е динамичен и приключенски, има непознати разкрития за личния живот на Ангела на смъртта, за живота му преди да се присъедини към фюрера и за семейството, от което произхожда, които са прелюбопитни. Чете се на един дъх – аз я прочетох в рамките на два мързеливи следобеда на плажа през изминалото лято. Стилът на Гез е премерен, не е твърде мрачна и потискаща, въпреки че има и подробности от концлагерите, не е и скучно биографична, препоръчвам за прочит, определено ми хареса.