|
|
Post by booky on Jan 30, 2022 16:54:45 GMT 2
В началото на месеца прочетох Глина. През цялото време ту ме грабваше, ту вървеше много мудно. Не си падам особено по "вещерска" тематика и някои моменти ми дойдоха в повече. Езикът в книгата, като цяло, ми хареса. На места наистина сякаш се изреждаха стари думи, само за да бъдат включени, а не защото имат някакъв принос към сюжета. Това, което тотално ме изгуби обаче беше краят на книгата. Знам, че по нашите ширини суеверията, баячеството и т.н. са силно разпространени. Със сигурност са били и още по-разпространени по времето, в което се развива действието. Но цялата болест на Жара, вграждането в стомната, както и това, че знаялицата напуска селото си, любимите си хора и т.н. заради клетвата от баба ѝ и то ей така изведнъж, ми дойдоха малко в повече. Може би вината е и моя, защото не се поинтересувах предварително за какво става въпрос. А я взех на сляпо, защото прочетох доста похвали, а и беше на български автор. |
|
|
|
Post by saturdayafternoon1 on Jan 30, 2022 17:17:20 GMT 2
Здравейте,
Идвам и аз да се разпиша.
Прочетох почти на един дъх трилогията "Вълшебният народ" - "Жестокият принц" , "Злият крал" и "Кралицата на нищото". Много приятна книга, да кажа само че 1вата започва бавно и бях много близо до това да се откажа.
След горната поредица търсех нещо подобно, което не съм чела и попаднах на "Двор от рози и бодли", също фентъзи, но не съм очарована за момента.
|
|
|
|
Post by 🌸 on Jan 31, 2022 15:02:16 GMT 2
Здравейте! Реших и аз да се включа в тази тема, а не само да чета. С предложения още не мога да се включа, но по препоръка от форума започнах да чета "Цинковите момчета". Харесва ми за сега, но идва тежка на моменти. Снощи ми попадна като препоръка "На лов за дявола". Стана ми интересно описанието ѝ, защото се интересувам от подобни неща, но се чудя дали няма да е много тежка. Ако някой я е чел, ще се радвам на обратна връзка.  Също да попитам и дали имате мнение за книгата на Джейсън Мейсън "Баща ми беше мъж в черно"? |
|
|
|
Post by lol4e on Jan 31, 2022 15:06:54 GMT 2
Привет! Интересна книга, когато зачетох (все още съм доста в началото), е I Have Never Known Men от Jacqueline Harpman.
До момента не съм хващала подобна книга. Може би само Handmaind's Tail леко се доближава до идеята, но е рано да направя сравнение.
|
|
|
|
Post by ☀ on Jan 31, 2022 15:16:34 GMT 2
За един уикенд прочетох " Оризовата майка " от Рани Маника и съм тотално запленена от историята. В книгата има от всичко, от семейни отношения, през война, любов, духовност, мрачната страна на човешката природа...наистина всичко. Персонажите са добре развити, няма нищо, което да ми липсва. Не знам коя книга да подхвана след нея.
Книгата е търсена по групите и понеже е с изчерпан тираж се продава за по 80лв, но от издателство Бард съобщиха, че ще я преиздадат. Ако някой е нетърпелив може да я прочете на четец/таблет/телефон - има я в читанка 
![]() ![]() 
|
|
|
|
Post by /*/ on Feb 1, 2022 12:30:57 GMT 2
Момичета, ако ви е интересно Христо Блажев - зам. главния редактор на Сиела е гостувал на момчетата от 2 и 200 подкаст.
Интересен разговор за получи, изключае прекалено радикалните за мен възгледи на Блажев за религията, каза интересни неща от кухнята.
Пускам видеото, ако на някого му е интересно.
|
|
|
|
Post by Deleted on Feb 4, 2022 18:36:13 GMT 2
Здравейте! И аз искам да се включа в темата за книгите. И се включвам с един въпрос- моля, ако има някой, който е чел Ангелски данък на Ирен Леви, да ми пише и да ми разясни финала...защото аз мисля, че го разбрах по един начин, но може и да греша, ще се радвам да обсъдя с някого. Иначе в момента чета Време да се живее и време да се мре на Ремарк, преди време бях започнала Мъжът от Константинопол, но всъщност не я довърших, а виждам, че тук има много добри мнения за нея. След Ремарк ще се върна нея. |
|
butterfly
God
I'm not anti-social, I'm anti-idiot.
|
Post by butterfly on Feb 7, 2022 12:10:37 GMT 2
Идвам с финално мнение за "Глина", както си обещах, прочетох я. ![]()  3 от 5, и той най-вече заради доброто описание на природата на трънския край! Дори да не сте били там, ще ви се прииска да отидете, особено след пъстрите определения, с които авторката го характеризира. Колкото е красив обаче, заедно с пъстрия си диалект, толкова е и обезлюден към днешна дата. Според една статистика за област Перник, трънската община е най-обезлюдената в областта за последните 30 години. И като стана дума за диалекта, той наистина е забележителен. Сякаш не думи, а смях се лее от устата на местните, когато говорят. Дори аз, като перничанка, трудно им разбирам. Та мисълта ми е, че в книгата, аз поне, не усетих чара на трънския диалект, въпреки многото архаични думи, които е ползвала Бешлийска. И това е така, защото когато смесиш съвременен книжовен български език с никому непознати думи от преди двеста години, се получава едно голямо нищо. Губи се смисъла на изречението. Затова и ми се налагаше няколко абзаца да ги препрочитам отново. Може и аз да греша и това да не е била идеята, конкретно за трънския диалект, а генерално романа да напомня за забравените стари български думи. Пряката реч беше доста малко, за сметка на непряката и както споменах по-горе, често си губех мисълта и не помнех кой герой говори, спомня ли си нещо, разказва ли на някой друг и пр. Цветущото описание на любовната нощ лежду Жара и Велико, няма как да ви я опиша, моят речников запас бледнее пред този на авторката. Признавам си най-искрено. 50 нюанса и 365 дни, дет' се вика на жаргон - пасти да ядат!  Да не забравя да благодаря на Tual за препоръката, и за подсказката от къде да си изтегля "Оризовата майка". Останаха ми 150-200 страници и тогава ще изкажа крайно мнение. Признавам, че първите 200 ме грабнаха веднага и ми хареса много, но сега чета малко по-бавно и с не толкова голям интерес. |
|
|
|
Post by ☀ on Feb 7, 2022 14:43:29 GMT 2
С нетърпение чакам отзив за Оризовата майка 
Моето усещане беше, че точно последните 100-200стр са писани след голямо прекъсване или някой друг е довършвал книгата, но дори с тях си струваше четенето.
Следващата в списъка е " Изрисувано с къна " от Алка Джоши :
Джайпур, 1955 г.
Когато седемнайсетгодишната Лакшми ( ) решава да избяга от брак, изпълнен с насилие, тя няма представа, че от татуистка на куртизанки ще се превърне в довереница на дами от висшето общество на Розовия град. Тринайсет години след като е напуснала съпруга си, тя е прочута в цял Джайпур с невижданите шарки, които изрисува с къна, и задълбочените си познания за билките. И макар да знае тайните на богатите, тя не бива да издава своите.
Ала неочаквано препятствие препречва пътя ѝ към независимостта. Съпругът на Лакшми я е открил и води със себе си Радха – по-малката ѝ сестра, за чието съществуване тя няма представа. Изведнъж съдбата, която Лакшми сама си е предначертала с толкова труд, лишения и компромиси, започва да се размива до непредвидени и, още повече – опасни граници.Препоръчвам " Като дъх " от Ферзан Йозпетек. Книгата е много приятна, в същото време историята е грабваща и задържа интерес до последно. Бих казала, че ми дойде малко, искаше ми се да продължи разказа, но и този край ми харесва. За разтоварващо четиво между две по-тежки книги е идеална.
|
|
|
|
Post by 🌸 on Feb 7, 2022 16:10:50 GMT 2
Здравейте, спомням си, че в някои теми беше обсъждано, но от скоро се замислям дали да не си купя електронен четец, но нямам идея какви характеристики да гледам. Сега чета на телефона, защото ми е по-удобно. Може ли малко разяснение какви характеристики трябва да гледам - каква резолюция, дисплей и т.н.? Също така как става изтеглянето на книгите? Трябва ли да се купуват в електронен вариант? Може и на лично да ми пишете, за да не запълваме темата. Благодаря предварително!
|
|
butterfly
God
I'm not anti-social, I'm anti-idiot.
|
Post by butterfly on Feb 8, 2022 15:24:45 GMT 2
О, Туал, героинята отново е с име Лакшми! Звучи интересно! Иначе на "Оризовата майка" давам 4 от 5 звезди! Само защото първата част беше по-добра! Напълно заслужено е била на върха на класациите, когато е издадена и неслучайно тиража е изчерпан към днешна дата. Успя да ме развълнува. На моменти, особено в частта с окупацията от японците, ме стегна за гърлото и дори правех паузи в четенето, защото съм много емоционална. Знам, че героите са измислени и не страдат наистина, но на мен ми е мъчно за тях. И то когато става дума за млади момичета, буквално още деца...Така например ми беше мъчно и за Лакшми, когато я омъжиха на 14 за два пъти по-възрастен мъж от нея. Най-тъжно обаче ми беше за Муи Цаи. Дори бих я сложила на първо място в моята лична класация за най-изстрадал и опустошен герой от роман, изобщо. Толкова много болка и страдание концентрирани в един човек. Като че живее в ада и си казваш, от това по-лошо няма какво да му се случи и хоп, то се случва. На десета степен. Не е правилно, но аз винаги си правя съпоставка с моя живот или ежедневие и всеки път си казвам:"Боже, ама че аз съм голяма щастливка! Живея във време, в което жените имат толкова много права и свободи, както никога преди!" От всички разказвачи, разказът на Лакшми, за мен беше най-силен и въздействащ. Не съм сигурна, че беше най-обективен, обаче. Хареса ми, че беше дадена възможност и на другите да споделят преживяното, от свое лице. Това за мен, е вълшебната спойка на романа, която го прави толкова добър. Никой герой не е само черен или бял. Добър или лош. С изключение на Мохини. Тя остана в съзнанието ми като някакво красиво привидение, нечовек. За моя изненада, за нея не ми стана тъжно. Не знам дали съм споделяла, а може и да сте забелязали, че много се интересувам от кориците на книгите и винаги след прочитане търся из гугъл какви корици са избрали издателствата в различните държави. Нещо като ритуал ми е, след събирането на любими цитати. В случая, румънското издание най-много ме впечатли. ![]()  ![]() Любим цитат: "Може би не трябваше да го слушам, защото никога вече нямаше да бъда щастлива. Сега знам, че щастието е единственото предимство на невежия, на простия, който не може да види или пък предпочита да не вижда, че животът, целият живот е изпълнен с тъга."
Много емоции, въпроси, благодарности и преосмисляне провокира в мен романа. Истината е, че ако не беше препоръчан тук, надали щят да посегна към него. И това щеше да е голям пропуск. Затова използвам този пост, още веднъж да благодаря на всички момичета, които пишат във форума, които го създадоха и поддържат. Вие сте вдъхновение! |
|
|
|
Post by tiberia on Feb 9, 2022 17:17:34 GMT 2
Здравейте, миналата година ме хвана меланхолията и много ми се дочете нещо българско, класическо. Хванах се и прочетох четирите тома на Талев - Железния светилник,...; и Тютюн на Димов, който така и не прочетох в гимназията, защото не ми допадна тогава. Тъкмо го свърших и се чудя какво да подхвана пак на същата тематика. Колко ли книги и автори имаме, които не са известни и не сме изучавали.
Вие какво мислите за традиционните ни автори? Чела съм много негативни мнения, по-специално за Иван Вазов си спомням, което за мен е отвъд безобразно. Но... разни хора - разни идеали, както се казва. Препрочитате ли си подобни книги?
|
|
|
|
Post by 🌸 on Feb 9, 2022 23:36:08 GMT 2
Намерих една група във фейсбук, в която хора публикуват какво харесват да четат и за сега съм си набелязала няколко книги - "Сол при солта", "Гробище за домашни любимци", "Глина" и "Тайните на Диор". Сега правя грешката да чета две книги на веднъж едната е "Цинковите момчета", която видят от тук, а другата е "На лов за дявола".
Групата се казва "Какво четеш...".
|
|
|
|
Post by ☀ on Feb 10, 2022 8:59:33 GMT 2
И аз си харесвам понякога книга от тази група, интересни предложения има понякога.
Mb, ако никой не ти е писал на лично за четец бих препоръчала няколко неща. Да има подсветка /за да се чете лесно на тъмно/, да е лек и удобен и да се държи в една ръка, да има памет, която отговаря на твоя ритъм на четене. Най-базов модел би свършил работа за тези неща, а ако имаш повече изисквания ще надграждаш към по-висока цена и модел разбира се.
Книги могат да се купуват електронни, а може и да си намериш вече качени такива от сайтове за безплатно теглене, а те са хиляди. Всичко е супер лесно, само трябва да направиш крачката да избереш и купиш. Препоръчвам да се види и пипне на място в магазин, за да решиш какво ти приляга, а иначе може да поръчаш онлайн примерно.
Ако имаш още въпроси питай.
|
|
|
|
Post by 🌸 on Feb 10, 2022 11:21:22 GMT 2
Tual, благодаря много за съвета какво да гледам при купуване. Надявам се тези дни да мога да отида до Техномаркет или Технополис. 😊
|
|
|
|
Post by Minnie on Feb 10, 2022 14:42:11 GMT 2
Намерих една група във фейсбук, в която хора публикуват какво харесват да четат и за сега съм си набелязала няколко книги - "Сол при солта", "Гробище за домашни любимци", "Глина" и "Тайните на Диор". Сега правя грешката да чета две книги на веднъж едната е "Цинковите момчета", която видят от тук, а другата е "На лов за дявола". Групата се казва "Какво четеш...". "Сол при солта" и "Гробище за домашни любимци" и аз ги препоръчвам (както и всичко останало на Кинг 😁). Аз съм на вълна трилъри в момента, но май ми идват в повече и ще си търся някое непретенциозно любовно романче за разнообразие и отвличане на вниманието. Ще се радвам да споделите идеи за нещо такова. |
|
|
|
Post by ☀ on Feb 11, 2022 10:51:36 GMT 2
"Сол при солта" и "Гробище за домашни любимци" и аз ги препоръчвам (както и всичко останало на Кинг 😁). Аз съм на вълна трилъри в момента, но май ми идват в повече и ще си търся някое непретенциозно любовно романче за разнообразие и отвличане на вниманието. Ще се радвам да споделите идеи за нещо такова.
Непретенциозно ми беше " Гласът на любовта " от Мия Шеридан. По-популярните с много секс сцени нещо не ми допадат, тук е умерено сякаш. |
|
|
|
Post by zahir on Feb 11, 2022 13:25:59 GMT 2
Снощи дочетох "И след това" на Гийом Мюсо. Голямо разочарование. Все едно четох чиклит, който слагат безплатно при покупка на някое списание. Толкова банално, повърхностно и семпло, че няма на къде. А бях чела какви ли не суперлативи за автора.
Преди това четох 2 книги от поредицата "Гробището на забравените книги" на Сафон: "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела". Те вече са съвсем друга бира, автора пише омагьосващо, въпреки че финалът на втората за мен беше разочароващ.
Сега се чудя с какво да се захвана. Имам 2-те части на Шогун, както и много други книги, при мен съм забелязала, може и при вас да е така, но всяка книга си идва в точното време. Може сто пъти да съм я зачитала, до къде ли не, но дойде ли нейния момент я започвам и дочитам.
|
|
butterfly
God
I'm not anti-social, I'm anti-idiot.
|
Post by butterfly on Feb 18, 2022 12:38:02 GMT 2
Привет, привет!
След форсмажорните условия у дома и последвалия непредвиден ремонт, малко забавих темпото, но все пак успях да дочета „Полунощ в Чернобил“ за по-малко от 2 седмици. Впрочем, дори и да имах повече време, нямаше да успея по-бързо. Поради нулевите ми познания по ядрена енергетика, четенето ми вървеше бавно, защото книгата изобилства от техническа информация, (особено първите глави), но пък това не променя факта, че е изключително увлекателна.
Имам необяснимо влечение към темата за аварията променила света завинаги. Супер фен съм на сериала „Чернобил“, гледала съм го два пъти. Прочела съм и „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич. Тук обаче главна е темата за осакатените човешки съдби – затова и ми е трудно да пиша за романа и не смея да го препоръчам. Нещастието в него е истинско. Не че в книгата на Хигинботам не е. Напротив.
Цитат, описващ отношението към т.нар. „ликвидатори“, приблизително 600 хил. мъже и жени от целия СССР, натоварени с не леката задача за ограничаване на радиационното замърсяване:
„Министерството на средното машиностроене считаше своите технически експерти – архитекти, инженери, учени, електротехници и дозиметристи – за незаменими. Те трябваше да бъдат защитени от прекомерно облъчване, за да могат да работят максимално дълго в зоната. Но партизаните, често на средна възраст, се възприемаха като невежи, неквалифицирани и заменими. Хвърляха взвод след взвод на фронтовата линия, там, където беше необходимо да се изпълняват задачи ръчно в зони с висока радиация. Тези хора получаваха максималната доза за часове или минути, а после ги изпращаха вкъщи и ги заменяха с ново пушечно месо.“
Книгата обаче далеч не е съсредоточена само върху експлозията и последиците от нея. Най-интересната част, според мен, е именно техническата и документалната. Тази за историята на руската ядрена енергетика, за прехода от създаването ѝ за военни цели до еволюцията ѝ в романтичния идеал за „мирен атом“.
Детайлно е описано създаването на град Припят, както и строежа на електроцентралата. Автора засяга и темата за информационното затъмнение в СССР преди и след аварията, политическата пропаганда. Много добре са обяснени явните недостатъци на реакторът тип РБМК, още на ниво проектиране, за които е имало редица свидетелства, но заради силната цензура, са оставали скрити, дори за работещите в централите.
„Някакъв специалист го сравни с огромна жилищна сграда, където в един апартамент семейство празнува буйна сватба, докато в съседния има бдение за мъртвец.“
***Поради големите си размери, трябвало да бъде управляван не като един блок, а като няколко отделни реактора, събрани в един. Така, инженерите често нямали представа какво се случва в активната зона.***
Абсолютен парадокс, но именно един недостатък на реактора и нищо не подозиращите за него служители, се оказват достатъчно сериозни, за да предизвикат най-голямата авария в историята на атомната енергетика.
Всичко е подплатено с библиографии, снимки, карти, изследвания, свидетелски разкази, писма, непубликувани мемоари, показания пред съда, наскоро разсекретени архиви и пр. Дори най-емоционалните пасажи, които не преобладават, са подкрепени от конкретен източник, който е цитиран надлежно. Въпреки това обаче, звучат на разбираем език, а за желаещите да научат повече, в края на книгата има богат речник на по-важните термини.
За да не останете с впечатление, че настроението е изцяло анти-съветско, държа да отбележа, че са изброени и редица други случили се ядрени инциденти, в световен мащаб – в САЩ, във Великобритания. Всички официално съобщени и описани подробно, по искане на Международната агенция за атомна енергия. Познайте от първия път, коя е единствената държава, която не е съобщила за нито един ядрен инцидент, преди катастрофата в Чернобилската централа. Верен отговор. Въпреки, че е имало и загинали, до последно са отричали, че такова нещо изобщо се е случило. Умишлено са потулвани всички ядрени аварии на територията на СССР. Няма и помен от поука. Вместо това, един от отговорните инженери, който бил на смяна по време на една от тях, просто бил санкциониран с понижаване в длъжност и на по-късен етап – командирован в България. Какво наказание само. Или пък спасение. Зависи от гледната точка.
„Полунощ в Чернобил“ е тъжен, но пълен портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на човешката смелост и на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
По традиция, малко впечатления за корицата. Българския вариант запазва оригиналната версия, която се отличава от останалите, най-вече с липсата на банално изображение от призрачния град Припят, като например виенското колело или изглед от пустеещата контролна зала. Вместо това, корицата е решена в жълто-оранжево, като горящото ядро на реактора, а дясната част е почти стопена и на изчезване, досущ като съдбата на хилядите преки и косвени жертви.
Съгласно новите инструкции, прилагам линк към корицата, надявам се да е успешно. 
И последно, ако някой има желание да я прочете, но не му се дават 35 лева за издание с твърди корици, има я налична в rulit.me, безплатно, преведена на български език.
|
|
|
|
Post by dynanamite on Feb 19, 2022 21:35:23 GMT 2
Здравейте! 🌼
Аз за тази година съм си поставила за цел да прочета поне 1 книга на месец, която по принцип не бих прочела или отлагам от много време. Та такива книги за тези почти 2 месеца са:
Образована - Тара Уестоувър (не обичам мемоари, но тази ми преобърна мнението за този жанр. Някои неща сяяякаш бяха преувеличени и изопачени, но определено я препоръчвам)
Друговремец - Диана Габалдон (880 страници🤪 може да звучи откровено тъпо, но обикновено след 650 стр. се отегчавам и нямам търпение да свърши, тази обаче ми задържа вниманието)
Гроздовете на гнева - Джон Стайнбек (отлагах я с години...)
The book of unknown Americans - Cristina Henriquez (too much drama)
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич (винаги съм се опитвала да избягвам книги, в които се разказва за такива огромни трагедии. Искам четенето да ме разтовари, а не обратното)
И по някаква ирония на съдбата тези книги са ми най-високо оценените за тази година. Като се замисля, винаги съм се смятала за книжно разкрепостена (иу, знам, че звучи странно😅), но така като си прегледах написаното черно на бяло, явно все пак все още робувам на някои мои си предразсъдъци. Ее, нищо де, имам достатъчно време да се поправя 😊
|
|
907 posts
|
Post by Halliwell on Feb 25, 2022 16:59:51 GMT 2
Знам за „Пощенска кутия за мръсни приказки" от години и ето че най-накрая дойде и нейния ред. Глътка свеж въздух е. Обожавам да чета къси разкази и бях приятно изненадана. Някои от историите са страшо комични, други леко тъпи. Но като цяло ми допадна ![]() ![]() . Разказът за Агент Съби Събев ми е любим. |
|
|
|
Post by lol4e on Apr 1, 2022 16:47:29 GMT 2
В момента чета "The Seven Husbands of Evelyn Hugo". Не е лоша.
Да видим как ще приключи.
|
|
|
|
Post by /*/ on Apr 3, 2022 11:27:34 GMT 2
Момичета, от доста време не съм писала тук и ми се е понатрупал списък с новопрочетени книги Започвам с една трилогия, която купих без никакви очаквания и то защото гледах филма по първата книга. Става въпрос за поредицата за азиатските богаташи на Кевин Куан. Първата книга е озаглавена "Луди богаташи" и именно по нея има направен филм, който се оказва, че е бил с голям бокс офис успех преди няколко години. Пренасяме се в света на сингапурските/китайските богаташи и техния лъскав, абсолютно откачен живот. Историята в първата книга е за Рейчъл и Ник. Рейчъл е китайка от континента, но е израснала в Америка, умна и работеща млада жена, но без "знатно потекло". Ник е наследник на изключително богата фамилия, аристократите на изтока, който гледат с насмешка и неприязън на континенталните китайци и .... хората без пари и потекло. Историята макар и да звучи като съвременната пепеляшка среща принца, всъщност излиза извън клишето. Има много забавни и интересни моменти и най-важното успяваме да надникнем в затвореното висше общество на Сингапур. Много, ама много ми хареса докато я четях, филма също горещо ви го препоръчвам да го изгледате. Лек, забавен, весел, цветен, с невероятни гледки от Сингапур и много добър актьорски състав. Втората книга от поредицата е озаглавена "Момиче за милиарди" и вече можем по-добре да опознаем континенталните китайски богаташи и привичките им. Историята на Ник и Рейчъл продължава да се развива и в тази книга, но някак сякаш остава леко на заден план. Намесват се и се развиват историите и на второстепенните герои и като че ли това е най-слабата от трите книги, но отново е приятна за четене. Третата книга е озаглавена "Богаташки проблеми" и според мен може да си съперничи с първата по интересни истории. Да си призная, четейки някой от нещата оставах със зяпнала уста и не можех да повярвам, че някъде в другия край на света има хора, които действително живеят така. Самия автор идва от богато семейство, "със стари пари" и признава, че за много от нещата написани в книгите му се е вдъхновил от реални случки и хора. Като цяло поредицата се оказа много добро попадение, ако имам късмета да посетя някога Сингапур или Хонгконг определено ще гледам на тези градове/държави по друг начин след прочетеното в книгите. И още една книга, закупена след изгледан филм. Отново гледах трилогията за Хан Аспарух и бях толкова вдъхновена, че си поръчах книгата на проф. Вера Мутафчиева - "Предречено от Пагане". Филмите са направени по книгата и то перфектно. Докато четях си представях определени сцени и герой от филма. Романа е много добре и увлекателно написан, проф. Мутафчиева прекрасно борави със словото и беше истинско удоволствие да четеш за Стара Велика България и създаването на нашата държава. Препоръчвам книгата с две ръце. |
|
Madrigal
Full Member
Have the day you deserve !
|
Post by Madrigal on Apr 21, 2022 12:48:20 GMT 2
Здравейте, Идвам и аз да се разпиша. Прочетох почти на един дъх трилогията "Вълшебният народ" - "Жестокият принц" , "Злият крал" и "Кралицата на нищото". Много приятна книга, да кажа само че 1вата започва бавно и бях много близо до това да се откажа. След горната поредица търсех нещо подобно, което не съм чела и попаднах на "Двор от рози и бодли", също фентъзи, но не съм очарована за момента. Много обичам фентъзи. Поредицата за дворовете в тик ток е спрягана като порно с елфи. Аз тъкмо приключих с цялото творчество на Сарата. Но съм със смесени чувства. Предвидима е, и не умее да пише злодей особено в "Двор от рози и бодли" мисля че Амаранта е най-зле написания злодей. По скоро бих ти препоръчала Лунатион на същата авторка. Според мен е по-добро. |
|
|
|
Post by saturdayafternoon1 on Apr 21, 2022 13:11:40 GMT 2
Здравейте, Идвам и аз да се разпиша. Прочетох почти на един дъх трилогията "Вълшебният народ" - "Жестокият принц" , "Злият крал" и "Кралицата на нищото". Много приятна книга, да кажа само че 1вата започва бавно и бях много близо до това да се откажа. След горната поредица търсех нещо подобно, което не съм чела и попаднах на "Двор от рози и бодли", също фентъзи, но не съм очарована за момента. Много обичам фентъзи. Поредицата за дворовете в тик ток е спрягана като порно с елфи. Аз тъкмо приключих с цялото творчество на Сарата. Но съм със смесени чувства. Предвидима е, и не умее да пише злодей особено в "Двор от рози и бодли" мисля че Амаранта е най-зле написания злодей. По скоро бих ти препоръчала Лунатион на същата авторка. Според мен е по-добро. Аз ги изслушах на Английски всичките, и въпреки че е спрягано като п*рно с елфи, най - много ми допадна последната за Неста. Но след това прочетох доста по - хубави книги/поредици, които препоръчвам: The other side of the sky - Amie Kaufman & Meagan Spooner фентъзи/фантастика Beyond the end of the sky - Amie Kaufman & Meagan Spooner фентъзи/фантастика. Много добра поредица, беше ми изключително интересна, технологията среща магията. Нюх; Бяс; и Стръв на Емил Минчев ❤️ Страхотна фантастика от български автор! Едновременно забавна, леко тъжна и с много неочаквани обрати. Детектив Бънк е страхотен. ❤️ |
|
|
|
907 posts
|
Post by Halliwell on May 3, 2022 12:23:18 GMT 2
"Среднощната библиотека" на Мат Хейг се нарежда в категория "най-любими".
Сюжетът е изключително различен и оригинален, страшно динамичен и непредвидим.
Това е една книга за неизчерпаемия потенциал на живота, поднесен по пленяващ начин.
Горещо препоръчвам на всички, които си падат по приключенията.
|
|
|
|
Post by lol4e on May 5, 2022 9:15:31 GMT 2
Наскоро приключих две книжлета, които бих препоръчала.
Eleanor Oliphant is Completely Fine от Gail Honeyman. Супер е.
The Hate You Give от Angie Thomas. Малко е тегава, но ми хареса.
В момента чета The Four Winds от Kristin Hannah. Засега бива.
|
|
|
|
Post by ladyinred on May 5, 2022 15:29:08 GMT 2
"Среднощната библиотека" на Мат Хейг се нарежда в категория "най-любими". Сюжетът е изключително различен и оригинален, страшно динамичен и непредвидим. Това е една книга за неизчерпаемия потенциал на живота, поднесен по пленяващ начин. Горещо препоръчвам на всички, които си падат по приключенията. Това беше първата книга, която прочетох от Мат Хейг, и много ми хареса прескачането от страница в страница в среднощната библиотека. Наскоро прочетох и друго от автора - “Как да спрем времето”. Ами по-слаба е, нямаше го това грабване още от първите страници. “Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл” е може би книгата, която най-много съм препоръчвала през последната година. Ако харесвате разгадаването на убийства, надпреварването с времето, заплетените истории с много различни гледни точки, ви гарантирам, че ще влезе в графа “любими”. |
|
907 posts
|
Post by Halliwell on May 6, 2022 16:05:31 GMT 2
"Среднощната библиотека" на Мат Хейг се нарежда в категория "най-любими". Сюжетът е изключително различен и оригинален, страшно динамичен и непредвидим. Това е една книга за неизчерпаемия потенциал на живота, поднесен по пленяващ начин. Горещо препоръчвам на всички, които си падат по приключенията. Това беше първата книга, която прочетох от Мат Хейг, и много ми хареса прескачането от страница в страница в среднощната библиотека. Наскоро прочетох и друго от автора - “Как да спрем времето”. Ами по-слаба е, нямаше го това грабване още от първите страници. “Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл” е може би книгата, която най-много съм препоръчвала през последната година. Ако харесвате разгадаването на убийства, надпреварването с времето, заплетените истории с много различни гледни точки, ви гарантирам, че ще влезе в графа “любими”. Аз вчера точно също завърших "Как да спрем времето". Доста интересна ми се стори и определено ми допадна,но съм съгласна,че "Библиотеката" беше по-добра. Като цяло ми харесаха най-вече заради нетипичните сюжети. На корицата на "Как да спрем времето" пише,че ще има филм по книгата (2017 е издадена),но така и не намерих такъв. Не съм търсила много обстойно,но ако случайно някой знае за такъв филм, ще се радвам да сподели. Определено ще си купя препоръчаната книга. Обожавам тази тематика. |
|
Също да попитам и дали имате мнение за книгата на Джейсън Мейсън "Баща ми беше мъж в черно"?
